Старобългарски речник
прѣпростъ 
прѣпростъ -ꙑ прил 1. Незабавен, скорошен аште л не хоштеш. прѣпростѣ съмрьт прѣдамь тꙙ С 23.8 2. Прост, скромен, простодушен, откровен, искрен — прозвище на св. Павел — Павел Препрости, египетски отшелник [ок. IV в.]. Пр. на 4 и 5 октомври мѣсꙙца марта въ девꙙтꙑ на десꙙте. жт прѣподобьнааго отьца нашего. павъла прѣпростааго С 168.29—30 сътвор мѹ хꙑꙁнѫ особь да скѹсъ прметъ бѣсовъскъ. жвъ же днъ о себѣ паулъ прѣпростꙑ. лѣто дно  благодѣт съподоб сꙙ о бѣсѣхъ С 171.11 ште же глагол҄ѫштѹ прѣпростѹѹмѹ.  сьмѣренѹѹмѹ паулѹ їсѹсовѹ ... вьꙁьп гласомъ бѣсъ С 173.12—13 с нарее сꙙ прѣпростꙑ вьсеѭ братѭ С 174.4 С Гр σύντομος ἁπλοῦς ἁπλούστατος Нвб препрост остар ОА ВА