Старобългарски речник
прѣпроводт 
прѣпроводт -прѣпровождѫ -прѣпроводш св Прекарам, мина времето си [прен.]  съ многомъ ѹмл҄енмъ. вьсе врѣмꙙ прѣпроводвъ. двашд вь недѣл двьрьцꙙ отвръꙁаѧ С 528.28  богѹ ѹгодт ... прѣпровод же таковъ трѹдъ творꙙ. ꙁї. лѣтъ дѣло съвръшаѧ С 550.19—20 Прекарам живота си, преживея. кого же л дѣла не обавшꙙ подъ гомъ. по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ С 542.17—18 Изч С Гр διατελέω Вж. при прѣпроваждат Нвб