Старобългарски речник
прѣпоꙗсатI 
прѣпоꙗсат -прѣпоꙗшѫ -прѣпоꙗшеш св Препаша с нещо дрехата си през кръста, завържа, стегна ꙇ наѧтъ ѹмꙑват ноѕѣ ... ꙇ отрат лентемь. ꙇмъже бѣ прѣпоѣсанъ М Йо 13.5 З А СК бѫдѫ (дѫ) рѣсла ваша прѣпоѣсана М Лк 12.35 З А СК Образно.  прѣпоѣсалъ мѩ есі сілоѭ на бранъ СП 17.40 растръга врѣшⷮтꙶе мое  прѣпоѣсалъ мѩ есі веселъемъ СП 29.12 ѹслꙑш нꙑ бже спⷭ҇лю нашъ ... готоваѩ горꙑ крѣпостьѭ своеѭ. прѣпоѣсанꙑ сілоѭ СП 64.7 прѣпоѣшмъ братре. ѹдръжанемь крѣпꙿко рѣсла наша СЕ 85b 23 прѣпоѣш рѣсла его слоѭ стнꙑ. ꙇ облѣц  вь брьнѧ правъдꙑ СЕ 93b 26 М З А СК СП СЕ Гр διαζώννυμι περιζώννυμι прѣпоѣсат Нвб препоясам [се] остар ОА ВА РРОДД Срв препаша [се] НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР