Старобългарски речник
прѣполовт сѧ 
прѣполовт сѧ -прѣполовлѭ сѧ -прѣполовш сѧ св За период от време — преполовя се, премина половината многѹ же асѹ мнѫвъшѹ.  ношт ѹже прѣполовꙙшт сꙙ не прѣстанѣѣше тлъкѫшті  велкомъ гласомъ вьпьѭшт С 515.18 Изч С Гр τὸν μέσον δρόμον διανύω Вж. при прѣполовт Нвб