Старобългарски речник

прѣпокот

прѣпокот -прѣпокоѭ -прѣпокош св Утеша, успокоя о обомъ бо творааше попеень.  скръбꙙштꙙѧ прѣпокот прлежꙙ. ашеѭ стѹденꙑ водꙑ.  богѹ ѹгодт дховьнѫѭ пѣснѭ С 550.18 Изч С Нвб Срв [ус]покоя ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР