Старобългарски речник
прѣподобь 
прѣподобь -ꙗ ср Святост, благочестие, праведност слѹжт емѹ прѣподобемь. ꙇ правъдоѭ прѣдъ нмъ вьсѧ дьн жвота нашего М Лк 1.75 З ѡблѣетъ сѧ въ новааго адама. съꙁъданааго по богѹ. вь прѣподобе. ꙇ правъдѫ твоѭ СЕ 94а 26— 94b 1 съвръш емѹ жвотъ. въ прѣподобе  правъдѫ СЕ 95а 21 Изч М З СЕ Гр ὁσιότης прѣподоб прѣподобе Нвб преподобие църк остар ОА ВА АК ЕтМл БТР АР