Старобългарски речник
прѣподобьнъ 
прѣподобьнъ -ꙑ прил 1. Свят, пресвят, пречист [за Господ Бог и за Исус Христос] такъ намъ подобааше а(р)хер(е) прѣподобнъ. беꙁлобнъ Е 23б 17—18 гі бже слъ ... ꙇꙁбъравꙑ нꙑ грѣшънꙑѩ ... въ слѹжъбѫ ерѣскѫѭ. да нам люде тво. вѣрън слѹжѧтъ. прѣпоⷣ҇бънѹмѹ мен твоемѹ СЕ 9а 6 Изпълнен със светост, свет, чист.  прхождаахѫ ... въꙁграждам  ѹтврьждам о вѣрѣ господьн҄. прѣподобьнꙑмъ словесꙑ го С 206.1 того же стꙑ прїмъ прѣподобьнꙑма свома рѫкама. помл҄ꙙ масло отъ канꙿдла. маꙁааше мѹ вьсе тѣло С 567.11 2. Благочестив, праведен, богоугоден спі мѩ гі ѣко оскѫдѣ прѣподобъної СП 11.2 Срв. С79.11 съ прѣподобъномъ прѣподобенъ бѫдеші СП 17.26 ꙁа тѫ помолітъ сѩ тебѣ въсъ прѣподобъноі вь врѣмѧ подобъно СП 31.6 съвръш же к҄вотъ  съхран прѣподобьнааго ноꙗ С 232.11—12 прѣподобьнъ, –ꙑ м ед прѣподобьн, – м мн [ὁ] ὅσιος, [οἱ] ὅσιοι Този, който изпълнява Божиите заповеди, праведник, Божи угодник, благочестивият; тези, които изпълняват Божиите заповеди, праведници, Божи угодници, благочестивите ї ѹвѣдіте ѣко ѹдів гь прѣ҇днаго своего СП 4.4 Срв. СЕ73а 10—11 їде реетъ міръ на люд своѩ ї на прѣподобьнꙑѩ своѩ СП 84.9 ьстъна прѣдъ гмь. съмрътъ прѣ҇пбнꙑхъ его СП 115.6 ї пр҇п҇дні твої вьꙁдрадѹѭтъ сѩ СП 131.9 ѣко не оставіші дшѩ моеѩ въ адѣ. ні дасі прѣподобънѹмѹ своемѹ відѣт істълѣньнѣ СП 15.10 Срв. С235.7—8 3. Преподобен, праведен, свят [за лица от монашестващите, които водят посветен на Бога свят живот, особено за канонизирани като светци на християнската църква]. м ѣца сеп҇б д ... пр҇днъѩ ефросінъ А 121а 25 мѣца окто҇б а҃ ... памѧт. пр҇днааго романа сътворшааго пѣ҇н сьвтнаа А 122а 2 мѣца апр҇л е҃ ... ѹсьпенѣ пр҇днаа҇г оца на҇шго. меѳодіа. архпа вꙑшнѧѩ моравъ А 145b 21 наѧтъкъ ндктѡнѹ.  памѧтъ. прѣ҇пдобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ стлъпнїкѹ Е 20а 11 Срв. А112d 17 кѳ стр(ст)ъ стѹю м҇кѹ ...  прпдбнаго оца нашего кюрѣка Е 38а 2—3 надъ мѫж се ръц. а нⷣ҇а женам се. прⷣ҇ѣнꙑхъ постьнцахъ хвахъ. евъпрак҄с. феврон. оломьп. ꙇерон.  промъ. съ нмже  наслѣд црство нбсъное. о хѣ сѣ гі нашемь СЕ 93а 2 жт прѣподобьнааго отьца нашего. павъла прѣпростааго С 168.28—29 жт прѣподобънааго оца нашего саак моностꙑра далматъскаго С 185.24 съвѣдѣтель же добрꙑ їѡанъ нашъ прѣподобьнꙑ пастꙑръ С 277.29 посъла ѭ къ ... алеѯандрѹ еппѹ ... потомꙿже  прѣподобнѹѹмѹ мѫжѹ сповѣда С 517.22 толкꙑмъ ... грѣхомъ проштень полѹ.  хотꙙ самомѹ мѹ ѹвѣрт прѣподобьнѹѹмѹ мѫжѹ С 529.11 многꙑм молтвам ѹмол҄енъ.  ѹштенъ бꙑвъ. отъ прѣподобьнааго мѫжа С 530.20 потомꙿже бж прѣподобьнꙑ свꙙттель ... прѣлож ьстъно го тѣло С 532.8—9 Преподобен, преосвещен [като титул на епископ, особено на св. Отци от Вселенските събори]. аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт. такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е.  отъ стꙑхъ аплъ.  отъ прⷣ҇ѣбнꙑхъ оць СЕ 69а 10 вьсе же сътворвъ прѣподобънꙑ епскѹпъ петръ. съконьа сꙙ въ добрѣ сповѣдан С 187.27 прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ. прѣподобьнааго еппа С 531.26 пршъдъ же потомь малꙑ прѣподобьнъ патрк҄ь еппъ.  цѣловавъ стааго не обрѣте клюсꙙте С 552.2 прѣподобьнъ, –ꙑ м ед ὁ ὅσιος, ὁ ἅγιος, ὁ δίκαιος, ὁ ἱερομάρτυς Преподобният, светецът тръпѣню слъпъ б[ⷭ҇] ѹподоб[л]ъ сѧ оцемъ прѣподобне Е 23а 9 нꙑнѣ свѣтъло свьтѧтъ сѧ прⷣ҇пбънꙑхъ дс СЕ 87b 20 сѫштї же тѹ посълашꙙ къ вьсемѹ прѣдѣлѹ. прѣподобьнааго съмрьть повѣдаѭште С 51.30  въшъдъ къ прѣподобьнѹѹмѹ вь клѣть. покланꙗаше сꙙ мѹ молꙙ  С 205.2 се стъ свꙙтааго дометꙗ жтіе. се стъ праведнка мѫен. с сѫтъ прѣподобьнааго трѹдьні С 219.26 ꙗко рабъ бож артемонъ. отъмьштенъ бѫдетъ ... ꙗко правьдьна мѫжа  прѣподобьна хрстосова. тако сѹровѣ мѫлъ с С 233.25 А Е СП СЕ С Гр ὅσιος [вар.ϑεῖος], ὁσιώτατος [вар. ἁγιώτατος] прѣподобенъ прѣподобнъ прѣподобънъ Нвб преподобен църк остар ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР