Старобългарски речник
прѣптѣт 
прѣптѣт -прѣптѣѭ -прѣптѣш св 1. Осигуря препитанието, нахраня помꙑшласта бо вь себѣ же о велцѣ дѣан ... како сьтворь множьство ѹдесъ ... беꙁмѣрьно множьство отъ малъ хлѣбъ прѣптѣлъ С 473.11 се оі гні на боѩщіхъ сѩ его.  на ѹпъваѭщѩѩ на млость его. їꙁбавт отъ съмрът дшѩ іхъ.  прѣптѣт ѩ въ гладъ СП 32.19 2. Прен. Съхраня, опазя, подкрепя мені твоего раді наставіші мѩ  прѣпітѣеші мѩ СП 30.4 вьꙁвръѕі на гѣ пеьль твоѭ  тъ тѩ прѣптѣетъ СП 54.23 Изч СП С Гр διατρέφω прѣпітѣт Нвб препитая [се] остар ВА Срв препитавам [се] ОА ВА ЕтМл БТР АР