Старобългарски речник
прѣпрат сѧ 
прѣпрат сѧ -прѣпраѭ сѧ -прѣпраш сѧ несв словесꙑ прѣпраѩ сѧ ὁ λογομάχος Този, който се препира; този, който спори [оспорва] съ страхомъ с господнѹ покор сꙙ. словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ. нъ ꙗвѣ сѫпьрꙿнкъ С 328.15 Изч С Вж. при прѣпратI Нвб