Старобългарски речник
прѣпратII 
прѣпрат -прѣпраѭ -прѣпраш несв Убеждавам, уговарям, предумвам прѣподобънꙑ же мѫжь акꙑ отьцъ ѧдолюбвъ. прѣпрааше  глагол҄ꙙ. н ꙙдо. не тако тꙙжько с твор С 205.7 Изч С Гр πείϑω Вж. при прѣпратI Нвб