Старобългарски речник
прѣобдѣт 
прѣобдѣт -прѣобждѫ -прѣобдш св 1. Обидя някого, отнеса се несправедливо към някого рьцѣмъ кꙑѧ прѣобдѣхомъ. кꙑѧ отъгънахомъ. кꙑѧ ѹбхомъ. кꙑѧ л къ кѹмромъ нѹдхомъ С 126.29 2. Презра, пренебрегна, не зачета някого [нещо] свꙙтꙑ артемонъ рее. тебе прѣобждѫ молꙙ сꙙ богѹ момѹ. да побѣждѫ мѫтел҄ьство тво С 226.22—23 готовъ бо смъ хрстосовомъ ꙁнаменімъ съблюдамъ. прѣобдѣт маловрѣменьнꙑѧ мѫкꙑ твоѧ С 166.17 да ѹвѣс како крьстꙗн сьмрьть прѣобдѣт навꙑкохомъ. хрстосовꙑ рад любьве С 254.4—5 прѣобдѣшꙙ ꙁемъно вонъство.  небесъско полѹшꙙ С 55.11 нъ прѣобдꙙтъ  цѣсарꙙ  кнꙙꙁꙙ. ождаѭште дного тъьѭ цѣсара велкааго хса С 267.27 тъгда вьсе же вь семь жт прѣобдѣвъ. въ обѣштанꙑхъ благꙑхъ прѧтю подвꙁатъ сꙙ С 252.6  прѣобдѣвъшѧѧ ꙁаповѣд го въвръжетъ въ огн҄ь неѹгасамꙑ С 266.20 облѣнхомъ бо сꙙ дрѹꙁ же  прѣобдѣвъше. беꙁакон сътворхомъ С 135.21 ѡ беꙁбожьне.  вьсѣкого ꙁвѣрѣ. тꙙж. докол прѣобдш бж трьпѣн.  протвш сꙙ богѹ С 49.23 Не обърна внимание, омаловажа. по вьса же лѣта юност своѧ. много полагааше спѣшен. рѣво же дръжат  велан прѣобдѣт С 279.19—20 вьсе же ꙗкоже решт ꙁабꙑвъ.  матцѫ огн҄ьнѫѭ прѣобдѣвъ. въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ С 525.30 послѹшавъ же хъ цѣсарь. прѣобдѣвъ  поде. въгодьнкъ же бож беспрѣстан молꙗше бога С 192.20 онъ же вдѣвꙑ  въ такомъ ншт обраꙁѣ.  въ прътштхъ старца. прѣобдѣ .  не отъвѣшта мѹ н дного словесе С 192.3 тъгда глагола комсъ праведьнкѹ. старье. аште прѣобдш  можеш вьнт вь црькъве то вьнд С 229.1—2 Не почета, не уважа. антоннъ глагола. добрѣ. ꙗко не тъьѭ богꙑ прѣобдѣлъ с. нъ  црѣ похѹл С 165.8 повѣждь м старье како прѣобдѣ слѫ ѧ.  не гнѣва сꙙ на тꙙ С 226.18 нъ  досел нꙑнꙗ прѣобꙑваатъ страхъ стааго конона въ вьсе то странѣ. да аште кꙿто прѣобідтъ мꙙ мѹ. недалее прїметъ мьсть С 40.6—7 С Гр ἀδικέω καταφρονέω περιφρονέω παραλογίζομαι прѣобідѣт Нвб преобидя ДА