Старобългарски речник
прѣмѫдрость 
прѣмѫдрость - ж 1. Мъдрост, премъдрост, познание двлѣхѫ сѧ емѹ  глхѫ. отъ кѫдѫ семѹ естъ прѣмѫдрость с  сла М Мт 13.54 З. Срв.Мк 6.2 М З растѣаше  крѣплѣаше сѧ дхмь. ꙇсплънѣѩ сѧ прѣмѫдрост М Лк 2.40 З А СК ꙇсъ же спѣаше прѣмѫдростѭ  тѣломъ  благодатѭ. отъ ба М Лк 2.52 З А СК ѣко прде отъ конецъ ꙁемлѧ слꙑшат прѣмѫдрост соломонѧ М Лк 11.31 З ѣко  прѣмѫдрост ѹѧщ(е)  накаꙁаѫще себе. въ псалмѣхъ  пѣнхъ Е 22б 11—12 ѹста праведьнаего поѹѩтъ сѩ прѣмѫдрості СП 36.30 беꙁвѣстьнаа  танаа прѣмѫдростъ твоѭ ѣвлъ м есі СП 50.8  въꙁводѧ. тꙑ своеѭ прѣмѫдростѭ. соꙁъдалъ ес ка СЕ 57b 18 ꙇ подалъ емѹ ес ꙁракъ. ꙇ прѣмѫдрость дховънѫѭ СЕ 34b 5 ѡ бжіѣ въ істінѫ прѣмѫдрость. небскꙑ крестъ въдрѫжаше сѧ. а ідольскаѣ слѹжъба раꙁорена бꙑваше К 10b 7—8  прѣмѫдростѭ своѭ отъ небꙑтꙗ въ бꙑт прѣведꙑ вьсѣьскаꙗ.  стꙑмъ свомъ дхомь вьсѣмъ жꙁнь дарѹѧ С 535.14 Разум, ум, разсъдък. вждѫ бо тꙙ дѣвцѫ мѫдрѫ сѫштѫ.  мꙿногѫ прѣмѫдрость мѫштѫ С 1.21 Само мн.Мъдри дела, възвишени постъпки. а се стъ ѹдьнѣ. же въ мноꙁѣ прѣмѫдрост с. простꙑмъ же жтмъ.  съмѣренмъ. отъгъна прѣмѫдростьно велан С 273.16 2. Хитрост, хитроумие, хитрина бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ  тъщеѭ лестѭ. по прѣданю лю ... подобтъ сѧ добрѣ дѣтѣл ꙁълоба Х IIАа 7 3. църк Богослужебен възглас, който предшества четенето на св. евангелие  по тоⷨ҇ рееⷮ҇ дⷺ҇ прѣмѫдроⷭ҇ прⷭ҇о. слꙑшмъ. стааго евћлѣ СЕ 10а 18 вѣра прѣмѫдрост πίστις ὀρϑόδοξος Православната християнска вяра пон҄еже благодѣт  вѣрѫ прѣмѫдрост. посрѣдѣ пакостьнкъ. добрї мѫенц проповѣдасте С 68.5—6 М З А СК Е СП СЕ К С Х Гр σοφία φιλοσοφία прѣмѫдростъ Нвб премъдрост ОА АК ЕтМл БТР АР премудрост остар ВА