Старобългарски речник
прѣмѣрт 
прѣмѣрт -прѣмѣрѭ -прѣмѣрш св сег страд прил прѣмѣрмъ ζυγοστατούμενος Който се преценява, претегля прен посъланъ бꙑстъ гаурїлъ. въꙁвѣштаѧ цѣсарьско тано ꙁнамо ... таное клан҄ꙗмо. а не прѣмѣрмо С 245.2 Изч С Нвб премеря, премервам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА