Старобългарски речник
прѣмѣньнкъ 
прѣмѣньнкъ -а м Приемник; този, който заменя някого на пост, служба прде прѣмѣньнкъ въ асꙿклпѡда мѣсто. нъ вовода менемъ агрпа С 15.20 Изч С Гр διάδοχος Нвб Срв [с]менник