Старобългарски речник
прѣмѣнт сѧ 
прѣмѣнт сѧ -прѣмѣнѭ сѧ -прѣмѣнш сѧ св 1. Променя се, стана различен гда младенштъ крьвѭ влемъ багрмъ бѣѣше ... гда леса отьць плаемъ прѣмѣнла сꙙ бѣахѫ.  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сѧ С 397.19 погѹбхъ же  пеал прѣмѣнхъ сꙙ.  свѣтълъ смь словесемь С 430.9—10 2. Превърна се, преобразя се, приема друг образ побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ С 78.24—25 3. Прен. Откажа се, отвърна се от някого или нещо, изменя ѡ горькꙑ ꙇюднъ обліітелю ѣвль сѧ тѧжьі осіла. ꙇ съ іюдоѭ прѣмѣнь сѧ. отъ дьѣвола къ хѹ К 11b 37 блаженꙑ же кодрадтъ ... добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ.  не прѣмѣн сꙙ оть бжѧ надеждꙙ С 105.5 како тврьдѣ дѹш ваю напрасно прѣмѣнста сꙙ С 212.22 тъгда своѭ сьвѣсть раꙁѹмѣвъ.  нкогоже сѫшта ѹтелꙗ прѣмѣн сꙙ.  раскаавъ сꙙ о дръꙁновенꙑхъ С 415.6 Изч К С Гр μεταβάλλω ἐμαυτόν μεταβάλλομαι μιμέομαι Вж. при прѣмѣнт Нвб