Старобългарски речник

прѣмьдвъ

прѣмьдвъ -–ꙑ прил Длъжен, задължен цѣлованꙗ м не да. ацѣ прѣмьдвъ сꙑ. ꙁъвавъ нꙑ на обѣдъ. прѣжде ꙁлѣст т цѣловат мꙙ С 395.5 Изч С Гр δίκαιος Нвб Ø