Старобългарски речник
прѣмраьнъ 
прѣмраьнъ -ꙑ прил Много тъмен, прекалено мрачен ꙁаꙇде бъ слънъце подъ ꙁемлѫ. ꙇ тъмѫ прѣмраънѫѭ ꙇюдеомъ сътворі К 12b 31—32 Срв. С448.27 Изч К С Гр πανέσπερος прѣмраънъ Нвб премрачен ОА