Старобългарски речник
прѣмраьнъ
прѣмраьнъ
-ꙑ
прил
Много тъмен, прекалено мрачен
ꙁаꙇде бъ слънъце подъ ꙁемлѫ. ꙇ тъмѫ прѣмраънѫѭ ꙇюдеомъ сътворі
К
12b 31—32
Срв.
С448.27
Изч
К
С
Гр
πανέσπερος
прѣмраънъ
Нвб
премрачен
ОА