Старобългарски речник
прѣмо 
прѣмо предл дат 1. За означаване на място откъм лицето или лицевата страна на нещо или на някого: срещу, пред дѣта въ весь ѣже естъ прѣмо вама М Мт 21.2 ЗI, А, СК. Срв. Мк 11.2 М З ꙇ сѣдѧштю емѹ на горѣ елеонъсцѣ. прѣмо цркв въпрашаахѫ  едного. петръ  ѣковъ М Мк 13.3 З бѣ же тѹ мⷬ҇аѣ магдалꙑн҄ ꙇ дрѹгаѣ марѣ сѣдѧщ прѣмо гробѹ М Мт 27.61 З А дрѹѕ моі і бліжкꙑ моѩ прѣмо мнѣ пріблжішѩ сѩ сташѩ. ї бліжьн моі далее сташѩ СП 37.12 Срв. СЕ76b 3 2. За означаване на противопоставяне на нещо: срещу, против то рекѫтъ прѣмо семѹ творꙙшт сꙙ ст. стѣшхъ себе. а сам сѫште вьсѣхъ нестѣше С 358.13 прѣмо лцѹ рещ εἰς πρόσωπον ἀποφϑέγγομαι Казвам някому нещо открито, без да се страхувам се дрѣво пророьскомъ окомь вдѣвъ еремꙗ ... прѣмо лцѹ ждомъ рее глагол҄ꙙ мъ С 353.3 М З А СК СП СЕ С Гр κατέναντι ἀπέναντι ἐξ ἐναντίας πρός Нвб Срв прямо нареч ОА ВА ЕтБАН БТР АР