Старобългарски речник
прѣмлоствъ 
прѣмлоствъ -ꙑ прил Премилостив; извънредно, твърде милостив, милосърден ѣко тꙑ гі благъ [!] і кротокъ ї прѣмлостівъ вьсѣмъ пріꙁꙑваѭштмъ тѩ СП 85.5 ї тꙑ гі бже моі штедръ ї прѣмілостівъ СП 85.15 щедръ мілостівъ гъ тръпѣлівъ  прѣмілостівъ. не до коньца прогнѣваетъ сѩ СП 102.8 ї тꙑ гі бже ... тръпѣлівъ ї прѣмілостівъ і рѣснотівънъ пріꙁьрі на мѩ і помілѹі мѩ СП 85.15 благꙑ клюбꙿе. млде ꙇ прѣмⷧ҇стве гі ꙇцѣлѣѩ отъ вꙿсего недѫга СЕ 24b 15 тѫ т прводмъ въ молтвѫ влко. прѣмлоствꙑ СЕ 86b 1—2 толко множьство штедротъ покаꙁа о мьнѣ прѣмлоствꙑ гь С 123.8 ꙁѣло бо стъ штедръ  прѣмлоствъ бъ.  многа млость го на насъ С 526.16 Изч СП СЕ С Гр πολυέλεος ἐλεήμων πανελεήμων [вар. πανεύσπλαγχνος καὶ πανελεήμων] οἰκτίρμων прѣмлостівъ прѣмілостівъ Нвб премилостив остар ВА