Старобългарски речник
прѣметат 
прѣметат -прѣмещѫ -прѣмещеш несв прѣметаѭ -прѣметаш Отхвърлям, пренебрегвам някого [прен.] ꙁволхъ преметат сѧ въ дом. прм влко. ѣко щедръ. ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще СЕ 84а 7 прѣметат сѧ Изч СЕ Гр παραρριπτέομαι преметат Нвб Срв премятам, преметна ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР