Старобългарски речник
прѣлѫкавъ 
прѣлѫкавъ -ꙑ прил Твърде много, извънредно лукав, коварен, безбожен, нечестив прѣлѫкавꙑ бо  нестꙑ врагъ бжемъ рабомъ ... блѫднꙑмъ мѹ нападе бѣсомъ С 521.3 Изч С Гр παγκάκιστος Нвб прелукав остар ВА Срв лукав