Старобългарски речник
прѣлюбодѣство 
прѣлюбодѣство -а ср Прелюбодеяние, нарушаване на съпружеската вярност, изневяра како л благꙑн҄ го надѣѭ сꙙ прѧт ꙿто. же дшеѭ  тѣломъ проблѫдвь сꙙ оть н҄его.  прѣлюбодѣствомъ себе оскврьнвꙑ.  ѹбомъ С 523.29 ѹбоство прѣлюбодѣства φονομοιχεία Убийство и прелюбодеяние аште бо сꙙ тебѣ не сповѣдѣ. льстьць дꙗволъ ѹбоства прѣлюбодѣство (погр. вм. прѣлюбодѣства, Север., с. 355, бел. под линия). рѫгаѧ сꙙ не останетъ сꙙ мене С 355.4—5 Изч С Гр τῆς ἀσωτίας ἀσέλγεια Нвб прелюбодейство остар ОА ВА ЕтМл БТР АР