Старобългарски речник
прѣлюбодѣII 
прѣлюбодѣ прил Прелюбодейски, неправеден, грешен, лукав род ꙁолъ  прѣлюбодѣ. ꙁнаменѣ щетъ. ꙇ ꙁнамене не дастъ сѧ мъ М Мт 16.4 З ꙇже бо аште постꙑдтъ сѧ мене  мохъ словесъ. въ родѣ семь прѣлюбодѣмъ  грѣшънѣемь. ꙇ снъ лвскъ постꙑдтъ сѧ его М Мк 8.38 Изч М З А СК Гр μοιχαλίς Нвб Срв прелюбодеен остар ОА ЕтМл АР