Старобългарски речник
прѣлюбодѣI 
прѣлюбодѣ -ꙗ м Прелюбодеец, прелъстител, нечестивец бже хвалѫ тебѣ въꙁдаѭ. ѣко нѣсмъ ѣко  про лвц. хꙑщьнц неправедьнц. прѣлюбодѣ. л ѣко сь мꙑтарь М Лк 18.11 З А СК тꙑ же въꙁненавідѣ накаꙁанье. ї вꙑвръже словеса моѣ вьспѩтъ ... ї съ прѣлюбодѣі ѹѩстъе свое полагааше СП 49.18 Изч М З А СК СП Гр μοιχός прѣлюбодѣі Нвб прелюбодей остар ВА Срв прелюбодеец ОА ЕтМл БТР АР ДА