Старобългарски речник
прѣлѣпъ
прѣлѣпъ
-ꙑ
прил
същ
прѣлѣпꙑ
м
ед
Този, който е прекрасен, благороден, предобър
сълѹ сꙙ прѣлѣпѹѹмѹ въ стѣ црькꙿв ерѹсалмьскꙑхъ свѣтлъ. же бѣаше вь само то господьстѣ црькв. вь лѣта дѡклтꙗна
С
534.27
Изч
С
Нвб
прелеп
остар
ОА
Срв
леп
остар
