Старобългарски речник
прѣльщат 
прѣльщат -прѣльщаѭ -прѣльщаш несв Измамвам, излъгвам ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ волеѭ л не волеѭ. съпѧ. л бьдѧ ... врагомь ꙁълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ СЕ 68а 20 анупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате С 101.20—21 Съблазнявам, прелъстявам. бѣаше бо мѫжь тъ не простъ  грѫбъ. нъ прокаꙁвъ. славоѭ  мѣнмъ. въꙁгражденꙑхъ на пѣсцѣ дшꙙ прѣльштаѧ С 214.27— 28 мноꙃ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ ... нъ кротъкоѭ обложен кожеѭ.  обраꙁъмь беꙁълобвꙑꙙ прѣльщаѭще Х IIАб 22—23 Изч СЕ С Х Гр ὑποσκελίζω ἀπατάω прѣльштат Нвб прелъщавам [се] остар ВА АК НГер прелъстявам [се], прелъстя [се] ОА НГер ЕтМл БТР АР