Старобългарски речник
прѣльсть
прѣльсть
-
ж
1. Лъжа, измама
словесемъ тьмнꙑмъ добрѣ рее. тъмьна бо т стна сꙙ мнтъ. прѣлесть же свѣтъла
С
104.13
съпасъ прѣльштенааго ловѣка. рѹштъ прѣльсть. освѣттъ тъмьнꙑѧ. ѹпраꙁнтъ капштемъ прѣльштен
С
329.16
с ѹбо прѣльстѭ своѭ пъваѭште. небрѣгѫтъ нкогоже. то мъ рекъшемъ
С
269.29
рекѫтъ людемъ ꙗко въста ꙁ мрътвꙑхъ. бѫдетъ послѣдьнꙗꙗ прѣльсть горш прьвꙑѧ
С
439.23
їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ свар прѣльст. пьрꙙ оглаголаніа словеса
С
400.20
гда ношть прѣльст ммоде. наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров
С
348.16
Хитрост.
аꙁъ тебе стара сѫшта тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьнѫ мѫдрость маш ꙁѣло. тѣмь протвѫ сѣднамъ покаж раꙁѹма прѣльст бѹст
С
48.9
2. Коварство, вероломство, лукавство
нъ того богъ ꙗко недостона ѹкорь сътвор. ꙗко юдовѫ подражавъша (прѣ) прѣльсть
С
214.14
вдѣ л коль свѣтьло вьскрѣшеньꙗ побѣждень. тѣмь прѣмногаꙗ благаꙗ вьнесена. бꙑшꙙ. тѣмꙿ прѣльсть демонъскаꙗ раꙁор сꙙ
С
488.22
молтъ го по вьрꙙжденю м. съповѣдат прѣльсть вьсѫ сотоннѫ
С
525.8
Образно.
съврьшен стъ ꙁаконѹ любꙑ словесе. съврьшен же ѹбствѹ прѣльсть ꙁавст
С
400.4
3.
Прен. Заблуда, погрешно учение, заблуждение
ѹслꙑшавъ. ꙗко вьс град мъ мѣста пае нѣхъ ѧꙁꙑкъ бѣсꙑ мѫтъ. къ кѹмрьскꙑмъ прѣльстемь
С
24.9
мѹже пршꙿдшѹ. вдѣвъшѹ елнъскѫѭ обьдръжꙙштѫѭ прѣльсть. наꙙ ѹт градъскꙑѧ мѫжꙙ глагол҄ꙙ
С
535.10
понеже гда бѣаше въ мрѹ. многꙑ отъ прѣльст обрат. апостольскꙑ мѫжь въ насъ бꙑвъ
С
124.15
да некъл тебе самого вдмъ покаѭшта сꙙ отъ прѣльсті кѹмръскꙑѧ. обраштаѭшта сꙙ къ стнѣ
С
157.6
нъ послѹшате мене отъстѫпте отъ бѣсованꙗ. отъ прѣльст хъ
С
34.13
како таковѣ прѣльст прѣльст [!] прѣдасте сꙙ. дного бога сповѣдаѭште
С
175.25
ѹ прѣльст бꙑт
πλανάομαι
Заблуждавам се
нъ отꙿц ваші акꙑ бесловесънаꙗ жвотъна ѹ прѣльст бѣахѫ. не сѫште въ раꙁѹмѣ стінꙿнааго бога
С
27.16—17
С
Гр
πλάνη
ἀπάτη
ἀπιστία [вар. κακία
ἀγάπη]
прѣлесть
Нвб
Срв
прелест ’привлекателност’
ОА
ВА
АК
ЕтБАН
БТР
АР
РРОДД