Старобългарски речник
прѣльстт
прѣльстт
-прѣльщѫ
-прѣльстш
св
1. Измамя, заблудя, излъжа
блюдѣте сѧ нктоже васъ да не прѣльсттъ
М
Мт 24.4
ЗI,
А, СК. Срв. Мк 13.5
М
З
ꙇ мъноѕ лъж прц въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ
М
Мт 24.11
ЗI
А
СК
ЗП
ꙇ дадѧтъ ꙁнаменѣ велѣ юдеса. ѣко прѣльстт. аште естъ въꙁможъно ꙁбъранꙑѩ
М
Мт 24.24
З,
А, СК. Срв.Мк 13.22
М
З
въ день пеал моеѩ ба въꙁіскахъ. рѫкама моіма ноштьѭ прѣдъ німъ і не прѣльштенъ бꙑхъ
СП
76.3
не ѹбо же сѧ его. н пакꙑ прѣльщенъ бѫд ꙇмь
СЕ
88b 9
не отъвръгѫ сꙙ аурлꙗне томтелю непрѣподобьне. не прѣльстш рабꙑ бога вꙑшьнꙗаго
С
1.28
васъ бо могѫтъ прѣльстт. пон҄еже потаѭтъ сꙙ вамъ
С
127.15
въскѫѭ мꙙ господ тольма прѣꙁьрѣ. ꙗкоже мꙙ прѣльстт. мьнѣт достонна сѫшта сттел҄ьства їѡана
С
287.9—10
дꙗволъ же прѣобраꙁѹетъ сѧ въ ангела свѣтъла. н(е да въꙁвратть сѧ) д(еже бѣ. нъ да прѣ)льст(ть лвкꙑ)
Х
IIАб 3
Прич. мин. страд. като същ.
прѣльщенъ, –ꙑ
πλανηϑείς, ἀπατηϑείς
Заблуден, измамен, излъган
съпасъ прѣльштенааго ловѣка. рѹштъ прѣльсть. освѣттъ тъмьнꙑѧ
С
329.15
да аште ѹбо не бꙑ въсталъ ꙗвѣ. ꙗкоже акꙑ прѣльштен с
С
441.30
прѣльщен
м
мн
οἱ πλασϑέντες
Заблудените, измамените хора
поміловавъ прѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ
К
10а 38
2. Прелъстя, съблазня, измамя
своѭ вльхвовънѫѭ хꙑтростѭ ꙁмѣнꙗѧ сꙙ ... же тѣмъ ꙁмѣн҄енїмъ прѣльст женꙑ доброродьнꙑѧ
С
7.26—27
прстѫп дꙗволъ. ѹподобвъ сꙙ ꙁмї прѣльст ѭ
С
9.15
прѣльстьнкъ сꙑ. дꙗволъ прѣльстт хоштетъ васъ
С
34.9
прѣльствъ же с тъьнъ бꙑвъ въ срьдьц. окаанꙑ онъ рее сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ. тъъѭ да полѹѫ жꙁнь
С
65.16
пьсе въсхꙑштьне. не маш бо мене прѣльстт. раба бжꙗ
С
102.11
нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла. н вьꙁможе прѣльстт бꙑвъше тѣмь неъстъно богобор
С
197.21
прободенъ же бꙑстъ копьмъ вь ребра. ꙁа прѧтѫѭ отъ ребръ адамовъ женѫ. ꙁан҄еже ѹбо ꙁмї еугѫ прѣльстлъ
С
482.16
М
З
А
СК
ЗП
СП
СЕ
К
С
Х
Р
Гр
πλανάω
ἀποπλανάω
ἀπατάω
δελεάζω
συναρπάζω
Нвб
прелъстя, прелъстявам
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
прелъщавам
остар
АК