Старобългарски речник

прѣлагат

прѣлагат -прѣлагаѭ -прѣлагаш несв 1. Претворявам, превръщам ꙇ ꙁаконнѫѭ клѧтвѫ. дрѣвъное въ съмрьть ѭ прѣлагаѭтъ. на съмрьть хотѧште въꙁвѧꙁат тѧготѫ К 11а 11—12 вода на вно прѣлагама бѣаше С 398.25 2. Превеждам от един език на друг не бо равь(..) сꙙ м(.)жеть прсно полагат елньскь ꙙꙁьікь вь нь прѣла(..)мь (прѣлагамь, А. Минчева, Индекс, с. 153) а  вь(...)ать с МЛ В 1  прѣлагамь (...)ꙁана МЛ В 21 Изч К С МЛ Гр προσάπτω μεταβάλλω Нвб Срв прелагам [се], преложа [се] остар НТ НГер ЕтМл