Старобългарски речник
прѣкрьстт 
прѣкрьстт -прѣкрьщѫ -прѣкрьстш св Прекръстя, направя кръстен знак над някого или нещо  по сеⷨ҇ ьтⷮ҇е паремⷿ҇.  потоⷨ҇ прѣкръстⷮ҇ пⷫ҇о водѫ в҃. пръстомъ СЕ 5а 11  пршедъша на мѣсто. прѣкръстста лц сво С 5.18 тъгда пакꙑ алеѯандръ ... обраꙁъ кръстънꙑ сътворвъ. отъ ела наꙙ  прѣкръст вьсе тѣло сво глагол҄ꙙ С 162.29—30 помолвъ сꙙ  прѣкръствъ себе  пешть С 540.29 вьлѣꙁошꙙ въ гробъ. деже бѣаше ѹмьрꙑ снъ хъ.  прѣкрьствъ стꙑ еппъ  въꙁдъхнѫвъ. рѫкѫ полож на мрьтвьц С 537.2  прѣкрьствъ себе ꙁатворвъ ꙁаклю двьр С 515.14 СЕ С Гр σφραγίζω σφραγίζομαι κατασφραγίζω κατασφραγίζομαι прѣкръстт Нвб прекръстя [се], прекръствам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР прекръщам [се] диал ДА Срв Прекръсте МИ СНМБ