Старобългарски речник
прѣкръмт 
прѣкръмт -прѣкръмлѭ -прѣкръмш св Нахраня, изхраня, наситя помльмъ брате  вѣрѹмъ. ꙗко же въ пѹстꙑн шесть сътъ тꙑсѫштъ прѣкръмвꙑ. вь етꙑрехъ десꙙтехꙿ лѣтѣхъ. тъ  насъ. не тъьѭ потрѣбънꙑхъ. нъ ꙁобльнꙑхъ накръмтъ С 290.15 прѣкръм же пꙙть тꙑсꙙшть. ꙗкоже вь н҄емь властельско хотѣн С 345.2 вьꙁьмъ пꙙть хлѣбъ прѣкрьм множьство С 476.19—20 Изч С Гр διατρέφω прѣкрьмт Нвб прекръмя диал НГер прекърмя ЕтМл БТР АР