Старобългарски речник
прѣкланꙗт сѧ
прѣкланꙗт сѧ
-прѣкланꙗѭ сѧ
-прѣкланꙗш сѧ
несв
1. Прекланям се, коленича
сътворівъше го цѣла прлежанмъ. вѣрѫ своѭ къждо прѣклан҄ѣѧ сꙙ. цѣловаше колѣнѣ праведꙿнѹѹмѹ
С
51.22
2. За ден — превалям, клоня към своя край
дьнь же наѧтъ прѣкланѣт сѧ
М
Лк 9.12
Изч
М
З
С
Гр
συντάσσομαι
κλίνω
прѣкланѣт сѧ
Вж. при
прѣкланꙗт
Нвб