Старобългарски речник
прѣкланꙗт 
прѣкланꙗт -прѣкланꙗѭ -прѣкланꙗш несв прѣкланꙗт колѣна γόνυ κλίνω Коленича, прегъвам колене вꙑѩ  колѣна прѣкланѣт. ѡ мольбѣ нашхъ грѣхъ СЕ 62а 2 Изч СЕ прѣкланѣт Нвб Срв прекланям [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА