Старобългарски речник
прѣмьнкъ 
прѣмьнкъ -а м Приемник, заместник, наследник нарее тꙙ гъ патрархѹ бꙑт ...  бꙑт т прѣмьнкѹ.  намѣстьнкѹ връховьнꙗго апостола петра С 122.17—18 Изч С Гр διάδοχος Нвб Срв приемник ОА ЕтМл БТР АР