Старобългарски речник

прѣꙁлха

прѣꙁлха нареч Прекомерно, извънредно много ꙇ прѣꙁлха двлѣахѫ сѧ глѭште. добрѣ вьсе твортъ М Мк 7.37 Изч М З А Б Гр ὑπερπερισσῶς Нвб Срв лихо остар