Старобългарски речник
прѣꙁьрѣт 
прѣꙁьрѣт -прѣꙁьрѭ -прѣꙁьрш св 1. Погледна с презрение, с подигравка ісѩ въсѩ въсѩ кості моѩ. ті же смотрішѩ і прѣꙁърѣшѩ мѩ СП 21.18 не прѣꙁьр мене владꙑко. нъ ... помлѹ мꙙ неьствааго С 528.15— 16 прѣꙁьрѣнъ м ед [ὁ] παρεωραμένος Този, който е презрян, унижен, онеправдан благословесенъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. полꙗтъ масломъ  вномъ. въпадъшааго вь раꙁбонкꙑ  прѣꙁьрѣна С 329.28— 29 2. Презра, пренебрегна, отхвърля ѣко прѣꙁьрѣ слово гне К 3а 2 прѣꙁьрѣшꙙ врѣменънѫѭ жꙁнь. да прославꙙтъ ба С 97.10 тѣмъ прѣꙁьрмъ нꙑнꙗшьне жть С 488.23 3. Изоставя, откажа се от някого, оставя без помощ ї ꙁатворі въ орѫжі люді своѩ.  достоѣніе свое прѣꙁьрѣ СП 77.62 гь въꙁдастъ ꙁа мѩ. гі млость твоѣ въ вѣкъ. дѣлъ рѫкѹ твоею не прѣꙁьр СП 137.8 не прѣꙁьр дшъ молѧщь сѧ тебѣ СЕ 15а 6 дажд емѹ гі цѣлъбь по вѣрѣ его. не помнаѩ грѣхъ мохъ. н прѣꙁьр мне въꙁлагаѭща на нь рѫкѫ моѭ въ мѧ твое СЕ 39а 13 нъ ꙁволвъꙶ твомь мⷧдемь. не прѣꙁьрѣт гꙑблѭщааго. н блѫдѧщааго оставвъ СЕ 78b 5—6 не бо прѣꙁьртъ гь любꙙштїхъ го въ стнѫ С 66.28 молте бога отъ рат. отъ глада  отъ пагѹбꙑ.  црькъвънааго тѣла не прѣꙁьрте. растрьꙁама С 67.22 въскѫѭ мꙙ господ тольма прѣꙁьрѣ С 287.9 4. Оставя без внимание, сметна за маловажно смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстънааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ напсавъ.  посълавъ того поѹштааше. ово накаꙁанмъ ово ептмѭ. да сꙙ останетъ ѹже к томѹ. отъ таковꙑѧ богоборънꙑѧ хѹлꙑ С 188.14—15 5. Простя, проявя снизхождение, смиля се съподоб нꙑ къ себѣ въꙁвратт сѧ ... прѣꙁьр беꙁаконѣ наша. щедротам твом СЕ 62b 10 прꙇм  обꙑанꙑмь твомь клюбемь. прѣꙁьрѧ прѣгрѣшенѣ его СЕ 75b 15—16 гі бже нашъ. вьвед раба твоего сего. въ дховънꙑ дворꙑ. ꙇ прьт  въ словесъное твое стадо. прѣꙁьрѧ помꙑшленѣ его. отъ плътънꙑхъ похоте. тьщань. ꙇ льст жтскꙑѩ СЕ 100b 19 СП СЕ К С Гр ἐφοράω ὑπεροράω παροράω συγχωρέω ἐπιμετρέω καϑαίρω прѣꙁърѣт Нвб презра, презирам ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР