Старобългарски речник
прѣждесвѧщенъ 
прѣждесвѧщенъ -ꙑ прич прил прѣждесвѧщенꙑ даръ Църк. Причастие, осветено на преждеосвещена [предишна] литургия ѡ дарѣ прѣждесвѧⷳ҇нѣмь. естънааго тѣла.  кръве га нашего сха ѣко прѧстт сѧ ма бескврънꙑ СЕ 9b 10 прѣждесвѧщенаꙗ свѧтаꙗ свѧтꙑмъ Църк. Литургичен възглас по време на преждеосвещена литургия ппъ же въꙁдвгъ потрь реетъ. вънъмѣмъ. прѣждесвѧⷳ҇наа стаа стꙑмъ СЕ 11b 3—4 Изч СЕ Нвб Срв прежде[о]свещен църк