Старобългарски речник
прѣдьн҄ь
прѣдьн҄ь
-
прил
1. Преден, който се намира отпред
ꙁлом ногѫ прѣдьн҄ѫѭ
С
218.4
2.
Прен. Пръв; който е преден по положение, почит, важност
ꙇ же хощетъ въ васъ бꙑт прѣдьн. да бѫдетъ вашъ рабъ
М
Мт 20.27
ЗI
ꙇ се сѫтъ послѣдьн же бѫдѫтъ прѣдьн. сѫтъ прѣдьн. ꙇже бѫдѫтъ послѣдьн
М
Лк 13.30
въ прѣдьнꙗꙗ
Напред
нъ не вьꙁра вьспѧть. нъ въ прѣдьнѣа подвгн сѧ
СЕ
84b 6
прѣдьн҄е мѣсто
πρωτοκλισία
Предно място, почетно място
егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ
М
Лк 14.8
Изч
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
πρῶτος
ὁ τῶν ἔμπροσϑεν
Нвб
преден
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА