Старобългарски речник
прѣдъходт 
прѣдъходт -прѣдъхождѫ -прѣдъходш несв сег деят същ прѣдъходѧще[] м мн οἱ προάγοντες Тези, които вървят отпред ꙇ прѣдъ ходѧште  въ слѣдъ ходѧште вьпѣхѫ глѭште М Мк 11.9 Изч М З прѣдьходт Нвб предхождам ОА ВА ЕтМл БТР АР