Старобългарски речник
прѣдътещ 
прѣдътещ -прѣдътекѫ -прѣдътееш св Изтичам напред, с тичане изпреваря някого  прѣдтекъ въꙁлѣꙁе на сѹкомаріѭ. відѣтъ са А Лк 19.4 Образно. прѣдътее жꙁнь. да къ томѹ съмръть обръттъ сѧ ХЛ IВа 3 Избягам от някого.  ов въходꙙштѹ вънѫтрьѭдѹ хсѹ прѣдьтеаахѫ С 467.25 Изч А С ХЛ Гр προτρέχω προστρέχω прѣдтещ прѣдьтещ Нвб Срв предтека ’пресека пътя на някого’ диал ДА