Старобългарски речник
прѣдътещ
прѣдътещ
-прѣдътекѫ
-прѣдътееш
св
Изтичам напред, с тичане изпреваря някого
прѣдтекъ въꙁлѣꙁе на сѹкомаріѭ. відѣтъ са
А
Лк 19.4
Образно.
прѣдътее жꙁнь. да къ томѹ съмръть обръттъ сѧ
ХЛ
IВа 3
Избягам от някого.
ов въходꙙштѹ вънѫтрьѭдѹ хсѹ прѣдьтеаахѫ
С
467.25
Изч
А
С
ХЛ
Гр
προτρέχω
προστρέχω
прѣдтещ
прѣдьтещ
Нвб
Срв
предтека ’пресека пътя на някого’
диал
ДА