Старобългарски речник
прѣдъстоꙗт 
прѣдъстоꙗт -прѣдъстоѭ -прѣдъстош несв 1. Присъствам, намирам се някъде не бо сꙙ ꙙдо. се бо хс прѣдъстотъ помагаѧ тебѣ С 80.1 вьс граждане прѣдъстоѧштї  поꙁорѹѭштї ю. вьꙁꙿпшꙙ глагол҄ѫште С 13.27 Прич. сег. деят. като същ. прѣдъстоѩ περιεστώς [вар. σὺν αὐτῷ εἰμι] Присъстващ, който е на определено място блаженаꙗ же мѫма молꙗста стааго кодрата.  вьсѫ прѣдъстоѧштѫѭ братьѭ. молт сꙙ богѹ ꙁа нꙗ С 114.3—4 прѣдъстоѩще м мн οἱ παρεστῶτες Тези, които присъстват, които са се събрали по някакъв повод ꙇ прѣдъстоѩштмъ рее. вьꙁьмѣте отъ него мънасѫ. ꙇ дадте мѫштѫѹмѹ. ꙇ҃. мънасъ М Лк 19.24 З толкъ трепетъ бꙑстъ прѣдъстоѧштмъ С 108.26 2. Сложен съм, приготвен съм та жде трапеꙁа прѣдъстотъ С 491.29—30 Срв. С492.3 прѣдъстоѩ προκείμενος Сложен, приготвен ꙇ тако въꙁможемъ съ дръꙁновеньемь. насладіт сѧ. прѣдъстоѩштѧѩ трапеꙁꙑ К 9b 14 3. Изпъквам пред друг, отличавам се  к н҄емѹ рѹфнъ кто прѣдъстоѧ. въ рторьстѣ хꙑтрост. с рее стан пѡні не вела сꙙ С 138.9 М З ТФ К С Гр παρίσταμαι πρόκειμαι παρεκτικός διαφέρειν δοκέω Нвб предстоя ОА ВА ЕтМл БТР АР