Старобългарски речник
прѣдъстат 
прѣдъстат -прѣдъстанѫ -прѣдъстанеш св 1. Застана пред, до някого прѣдъста (цр)ца о деснѫѫ тебе Е 26а 10 Срв. СП44.10  аб агꙿг҄елъ гнь прѣдъста прѣдъ н҄еѭ. глагол҄ꙙ С 3.3  ꙗко прѣдъста прѣдъ анупатомъ.  рее к н҄емѹ С 117.23 2. Изправя се, надигна се срещу някого (....)ашѩ (вж. прѣдъсташѩ, Север., с. 168, Индекс) црі ꙁемьн СП 2.2 Срв. С102.28 Изч Е СП С Гр παρίσταμαι Нвб предстана остар ВА