Старобългарски речник
прѣдъпосълат
прѣдъпосълат
-прѣдъпосълѭ
-прѣдъпосъл҄еш
св
Изпратя предварително
акꙑ нѣкого съла ꙁастѫпьнка. къ вꙑшънюѹмѹ цѣсарѹ ѹтелꙗ свого. прѣдьпосълавъ. ꙁде на мльанъно мѣсто. въ рѫкѹ несꙑ ꙗко орѫж на ѹтврьжден себѣ гѹменꙙ молтвꙑ
С
273.22—23
Изч
С
Гр
προπέμπω
прѣдьпосълат
Вж. при
посꙑлат
Нвб