Старобългарски речник
прѣдът 
прѣдът -прѣдъдѫ -прѣдъдеш св несв 1. Тръгна пред някого, придвижа се пред някого ꙇ тъ прѣдъдетъ прѣдъ нмь дхомь  слоѭ лноѭ. обратт сръдъца отьцемъ на ѧда. ꙇ протвънꙑѩ въ мѫдрость праведънꙑхъ. ѹготоват гв люд съвръшенꙑ М Лк 1.17 З А ꙇ тꙑ отроѧ проркъ вꙑшьнѣаго нарееш сѧ. прѣдъдеш бо прѣдъ лцемъ гнемь ѹготоват пѫт его М Лк 1.76 З А Образно. правъда і сѫдъба ѹготованіе прѣстолѹ твоемѹ. мілость ї рѣснота прѣдьдете прѣ (!) лцемь твоімь СП 88.15 2. Тръгна напред, потегля към определено място повелѣ ... блаженѹѹмѹ же кодратѹ кѹпно  съ нѣм. къ елспонтѹ прѣдът С 111.14 повелѣ же вьсѣмъ анупатъ прѣдът. къ прѣд сѫшт вьс глагол҄емѣ. серѹкомнъ С 117.9 М З А СП С Гр προέρχομαι προπορεύομαι πορεύομαι προάγω прѣдт прѣдьт прѣдьіт прѣдꙑт Нвб предида ВА Срв предидещ, предидущ прич прил ЕтМл БТР