Старобългарски речник
прѣдобръ 
прѣдобръ -ꙑ прил Предобър, много добър, превъзходен додошꙙ  новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ. же дѹхомь господьн҄емь ꙁлатꙑ стрѹѧ ... прѣдобр мѫенц.  съвꙙꙁавъше мъ рѫцѣ  ноꙁѣ С 57.19—20  того радма въ врѣмꙙ строꙗ гь нашъ вьсѫ обав кротость. да побѣдтꙿ  осѫдтъ сьмѣренмъ свомъ вьꙁнесень. же бѣ кнѧꙁъ вѣка сего вражьскꙑ въсхꙑтлъ себѣ. красна ѹбо  прѣдобра прообраꙁованьꙗ. любꙙштааго трѹдъ стааго сего С 545.22 Изч С Гр καλλίνικος Нвб предобър остар ВА БТР АР ДА