Старобългарски речник
прѣдател҄ь 
прѣдател҄ь -ꙗ м Предател, изменник ꙇ юдѫ скаротъскааго. ꙇже бꙑстъ  прѣдатель М Лк 6.16 Изч М З Гр προδότης Нвб предател ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР