Старобългарски речник
прѣгѫдьнца 
прѣгѫдьнца -ѧ ж Вид струнен музикален инструмент, използван в древността [образно] да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ. снъ свѣтѹ  дьн. мѫдрость. правъда. стꙑн. ꙇꙁбавлене. съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ СЕ 94a 19 Изч СЕ Гр ψαλτήριον Нвб Срв гудя ’свиря’ гудене несв диал БТР ДА