Старобългарски речник
прѣвѣьнъ 
прѣвѣьнъ -ꙑ прил За Бог — предвечен, вечен, който няма начало и край ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р[.]кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба. ѣко младѣньц(.). ꙇ ба благослов старць К 1a 32 блгнъ грѧдѧі въ імѧ гне. блгнъ грѧдѧі бъ оть ба. прѣвѣънꙑ цръ славънꙑ. оѹбожавꙑ въ своіхъ неѹбожъно насъ раді К 1a 40 тѹ въ рѣвѣ адьстѣѣмъ лежтъ їѡна. въ обраꙁѣхъ хрстоса вѣьнааго  прѣвѣьнааго. онꙑ жвѫштѹѹмѹ вь вѣкъ  вь вѣкъ вѣкомъ С 461.3—4 Изч К С Калка от гр προαιώνιος Превежда и гр. πρὸ αἰώνων прѣвѣънъ Нвб превечен остар ВА Срв предвечен ЕтМл